Реката с моста

Върколак Брой мнения : 10

Днес бе хубава вечер и реших да иляза на разходка. Излязох навън и доста надалеко от вкъщи. Отидох чак до гората, кяото бе голяма и обширна. Влязох в нея и обикаляв известно време, докато не се озовах на моста, който бе огромен. По него минашаве един от пътищата за града. Имаше новолуние скоро време щеше да има и пълнолуние и тогава ставаше лошо за мен. Но сега само силите м ибяха малко повече и нищо друго. Остразяваха се звездите и малката част на луната във водата. Бе толкова високо, че красотата така се разкриваше. ЧУваха се звуци наоколо и тем подобни работи. И понякоа минаваше по някоя кола наблизо. Бе много хубаво сега бях улучил ноща да изляза. Сега нямаше кой да дразня, но поне всичко бе наред, а не да ме боли всака кост от трансформацията. Дочух нечии стъпки наоколо и се огледах да видя кои е.

Вещица/Магьосник Брой мнения : 57

Най - накрая се бях прибрала от Европа. Разопаковах си нещата в къщата ми и реших да изляза на свеж въздух. След толкова много часове път си заслужавах почивката и чистия въздух. Намерих някакви дрехи, които да са ми удобни за през нощта и излязох. Отдавна не бях се разхождала из уличките на града и чувството отново да стъпиш в родния си град беше страхотно. Липсваха ми много неща от града, както и онези предателки. Но както и да е. Сега беше време да се отдам на хубавото, а да не се връщам към минали случки. Защото ядосах ли се ставаше лошо. Минах голямата гора и се намерих на големия мост. Гледката беше много хубава. Звездите и луната се отразяваха във водата под моста и можеше да се каже, че това ми беше едно от най - любимите места в града. По някое време минаваха коли оттук, но това не ми пречеше. Продължих да вървя напред и погледна ми мерна нечия сянка. Продължих още малко напред, колкото да стигна средата на моста, за да гледам по - добре отраженията и спрях. Погледнах към водата и се облегнах на оградата на моста, гледайки надолу.

Върколак Брой мнения : 10

Видях сянка да в далечината и след не много време видях по ясно едно момиче, което се приближи насам и се спря по средата на моста. Там гледката бе най-хубава от където и да било. "Значи от това бяха стъпките. Хубава работа. Липсваше ми и момиче сега тук." веднага на ум си казах аз. Напрвих няколко крачки и се озовах почти на същото място - по средата на моста.
- Защо момиче като теб се разкарва само през ноща, ако ти се случи нещо?
Леко се подхилнах и я погледнах. Не изглеждаше да бе без силан, но заяждането ми винаги почваше да се обажда. Тя изглеждаше доста добре сложена.
- Е? Защо? - почвах и да досаждам вече.
не бе минала и минута, а нахалствах да ми отговори на въпроса преди малко.

Вещица/Магьосник Брой мнения : 57

Момиче като мен ли? Какво се опитваше да ми каже? Много мразех някой да си прави някакви изводи за мен преди да ме е опознал. Можеше да имам вид на мило и добро момиче, което не може само да се защити, но всъщност бях същински дявол. Обърнах се само към момчето, което се бе доближило до мен, опирайки се на оградата с едната си ръка.
- Момиче като мен ли? - попитах го аз и го загледах.
Той нищо не отговори и аз се подсмихнах.
- Каквото и да правя сама тук, не е твоя работа. Пък и се съмнявам да ми се случи нещо. - отговорих му накрая и се загледах в него.
Имах доста странно чувство, което ми подсказваше, че момчето до мен не бе обикновен човек. Имаше нещо различно в него. Нещо магическо и първото нещо, което се появи в главата ми беше върколак.
- Ами ти? Какво момче като теб прави тук по това време? - подсмихнах се и го погледнах с котешките си на цвят очи.
Намекнах на думите по това време, защото скоро пълнолуние щеше да се покаже в небето.

Върколак Брой мнения : 10

Е, май бях случил на момиче, което е доста напористо. И си бе вярно, че не е моя работа да знам това какво прави тя тук. Изглеждаше доста мила на пръв поглед, но май не бе такава по мои изчисления.
- Аз ли? Какво да правя? Като ме гледаш какво правя? - леко кривнах усмивка, но за кратко време.
Забелязах, че нещо й бе подозрително, но не мисля, че ме бе разбрала какъв съм. Аз доста умело криех същността си. Личеше си, че не е обикновено момиче, но щом не искаше да ми отговоря направо и аз не бих го направил.
Струваше ми се, че времето бе топло навън, но всъщност май бе доста хладно за сега.
- А поне ще ми кажеш ли името си, като не искаш да отговаряш на въпроси?
А това последното бе върха. Да не иска да отговаря на въпроси, а аз туко що й зададох нов. Но мисля, че няма да бъде проблем, защото ако стане многа да бъда много напорист.

Вещица/Магьосник Брой мнения : 57

- А това не е ли въпрос? - пошегувах се аз, гледайки го сериозно.
След това само се засмях и с това показах, че се шегувам. Не оставяйте с погрешното впечатление. Не мразех хората или нещо. Или пък ги ненавиждах. Просто още от малка не мога да се доверявам на хората и съм си изградила характера по този начин, че да се държа като кучка. Доста е объркващо. На пръв поглед съм много свястно и мило момиче. И да, част от мен все още е такава. Всъщност, не. Тази част отдавна си замина с невинната малка Брук. Малката Брук, която попадна в ръцете на Сесил. След като тя се зае с мен вече нямаше нищо добричко вътре в мен. Всичко се изпари просто ей така. Сега си бяг същинско зло. Да, някак си издържах всичко понесено докато бях в Европа, което не може да се опише с думи. Ако не бях толкова добра лъжкиня, едва ли щях да се измъкна от баба ми Сесил, която за ваше сведение е същинско зло. И сега, когато се върнах отново си бях злата кучка и някой щеше да си го понесе. Най - вече Блекууд. Те. Те бяха причината да отида в Ада и щяха да си платят.
Най - накрая се осъзнах и се сетих за въпроса на момчето.
- Брук Арчибалд. - казах му аз и подадох рака, за да се здрависаме.
Тогава се сетих, че не знам неговото име, но си помислих, че той не бе като мен и щеше да се представи сам.

Върколак Брой мнения : 10

Първоначално се удучих като ми каза "А това не е ли въпрос?" и тъкмо щях да реша, че вече бе невъзможно да се говори с нея, но тя се разсмя след това и ми стана ясно, че е било шега само. Бях доста прям за всичко и макар аз самият да се заяждах много и да правеш шеги, не можех да понасям шегите много, много. Е, то зависеше и кои ги казва де, не само какви са шегите.
- Брук, хубаво име. - рекох след като тя се представи.
Поех ръката й и се здрависахме и след това я пуснах като леко кривата ми усмивка се показа за момента.
- Картър Уилдин. - казах си името.
Все пак не се нуждаех от питане щом другият, с който се запознавам си кажеше името преди мен. Изглеждаше ми замислена на моменти, но може би пък и да ми се струва така.
- Та така. Изглеждаш ми доста свясна, но не съм те виждал в града. Да не си нова тук?
Раших да пробвам пак въпрос и дано сега ми отговореше, че инак какво друго да правех. То човек не можеше да не задава въпроси. Поне някое повечето изречения бяха такива.

Вещица/Магьосник Брой мнения : 57

На всички им изглеждам мила. На всички, които първо ме видях бях мила и свястна и добра. Ах, само ако ме опознаеха щяха да видят истинската ми същност. Усмихнах се на Картър и отново си се облегнах на оградата на моста. Какво да му кажеш? Ако му кажех, че съм оттук, щеше да започне да ме разпитва защо не ме е виждал и не знам си какво, а тези сантиментални моменти за споделяне на историята ми бяха писнали. И въобще даже и не ми се слушаха.
- Да, нова съм тук. - казах му аз и се усмихнах. - Ами ти? Нов ли си? - попитах след това.
И аз досега не го бях виждала в града. Дали бе дошъл, когато аз бях в Европа? Или беше от онези момчета, които не се показваха много, много. Защото ако бе от онези копунджий и беше тукашен, определено щях да се възползвам от него преди година. Пък и да се бях възползвала, едва ли щях да го помня на следващия ден, камо ли след година. Както и онези кучки, които сега щяха да си платят за дето ме натопиха така. При мен нямаше това онова. Щом си ме предал, значи заслужаваш да бъдеш заравнен до земята, дори закопан на няколко метра още надолу. Което щеше да се случи с тях, само след като си направя кефа да ги изложа и измъчи.

Върколак Брой мнения : 10

Нова, ха. Фамилията й ми беше позната от накъде. Май я бах чувал някъде, но не се сещах сега, а й не исках да разпитвам толкова. Аз бях дошъл тук преди по малко от година. Сигурна имаше 10 месеца. Бях виждал доста от хората тук и знаех много неща. С родителите ми постоянно се местехме, за да си намерим подходящо място за живене и май тук го бяхме намерили. Харесваше ни на всички и щяхме да останем тук за по дълго време от колкото на другите места.
- Ами може да се каже, че съм нов. Ако не се брои, че се преместихме със семейството ми преди около 10 месеца да живеем тук. - отговорих и аз на въпроса.
Бях си нахален и то доста и не можех да не я попитам за фамилията й. Беше ми толквоа позната, но не се сещах точно сега. дали някой м ибе казвал нещо за няко йс тази фамилия или пък познавах друг с тази фамилия. Не можех да определя точно сега.
- Фамилията ти ми е нещо позната. Да не би да имаш роднини тук, или пък нещо друго? Ще ме просветлиш ли. - ухилих се като някой идиот след думите си, което бе присъщо за мен.
Исках да разбера, че туко виж нещо се сетя, защото наистина фамилията й ми бе позната.

Вещица/Магьосник Брой мнения : 57

Защо баща ми трябваше да е толкова известен не можех да разбера. Не можеше човек да си направи кефа да излъже някого. Кажех ли си името и фамилията и вече всеки знае за какво става въпрос. Ето затова другия път щях да използвам различни имена. Но от страна и аз си бях виновна, защото бях доста луда глава както преди години, така и сега. Преди да замина за Европа бях най - обсъжданото момиче в града, заедно с Блекууд. Заминах си и всичко утихна. Както и Мелани и Дейна. Но сега отново се връщам и всичко отново щеше да се вдигне на крака. Не вярвате? Добре, само изчакайте и ще видите. Ще преобърна отново този град и никой нямаше да сме спре. Не майка ми, не баща ми, определено не и брат ми, както и баба ми. Не, вече приключих с тях.
- Ами, да. Имам роднини тук. - казах му аз.
Трябваше да обмисля дали да му кажа, че баща ми е Дейвид Арчибалд или просто да го оставих с това обяснение.
- Имам роднини в градчето и затова дойдох.
Най - вероятно сега щеше да се сети, след като му казах, че имам роднини в града. И щеше да узнае, че го излъгах, че съм нова. Но какво от това. Не ми пукаше. Рано или късно щеше да разбере, че съм го излъгала, а аз имах този навик.

Върколак Брой мнения : 10

Брук ми отговори на въпроса, който й зададох с положителен отговор, че има роднини тук. Значи за това ми беше познато името й. Но все още не се сещах точно кои са й роднините тук. Не исках да се доказвам като нахамел от самото начало и да я разпитвам и за това сега. Кои са роднините ти? Дали ги познавам? Дрън, дрън, дрън... Да бях нахален и дразнещ, но точно сега не иска хда съм такъв.
- Значи за това ми бе позната фамилията ти. - поклатих глава аз
Небето бе толквоа ясно и тази луна, която бе почнала дасе пълни малко ме дразнеше. Не бе пълно,уние разбира се, но знаех, че след няколко дена щеше да бъде и това ме плашеше. Колкото и да бях свикнал с трансформациите си, не можех да ги понасям. Не разбирах какво хубаво му бе товадаси вълко, но да наистина понякога си беше хубаво да си вълк.
- На колко си години, Брук? Не ми изглеждаш да си много по голяма от мен.
То си бе такак. Аз бях едва на 19 години, а не ми се вярваше тя да бе по голяма отмен с много. Най-вероятно да бе на някъде от 17 до 19, или пък 20 ако се окажеше да е по-голяма от мен.

Вещица/Магьосник Брой мнения : 57

- Зависи на колко години си ти. - казах му аз.
Картър ми изглеждаше на деветнадесет, може би. А аз бях на осемнадесет, което значеше, че бях по - малка от него. Усмихнах му се и погледнах небето.
- Аз съм на осемнадесет години. - казах му и сведох поглед към него.
Звездите в момента сияеха толкова силно, а отражението им в реката беше много красиво. Погледнах на долу към реката и след това към Картър.
- А ти си на около деветнадесет, ако не се лъжа. - казах му аз и му се усмихнах.
Имаше си толкова много предимства да си вещица. Имаш много сили и то много силни, имаш свръхсилна интуиция, знаеш много за един човек, само ако го погледнеш и още много. Ето как аз познах, че Картър е върколак и е на около деветнадесет години. Обичах си силите и в най - скоро време някой щеше да ги изпробва и това бяха сестрите Блекууд a. k. a. моите ''най - добри'' ''приятелки''. Както и да е. Аз отново погледнах към реката и се загледах в отражението на небето.
- Прекрасно се.. - казах аз на Картър все още гледайки към реката и отражението на небето в нея.

Върколак Брой мнения : 10

- Много е красиво наистина тази вечр. Всичко е доста добро сега, а отражението във водата е прекрасно. - обърнах се за малко към водата и аз.
Значи се оказа по малка от мен с една година. Значи правилно съм предполагал, че ще бъде по-малка от мен, дори да е само с една година. Хубаво поне не беше по-голяма, че да ми бъде странно да говоря с по-големи. Не че ме бе страх от нещо, но щеше да ми бъде кофти някак си от този факт, ако бе така де.
- Да, аз съм на деветнайсет години. От къде го разбра това? - рекох, но тогава ми просветна нещо в главата, което би било логичното обяснение на въпроса.
Тя не можеше ей така да научка годините ми и да бъде с толкова убедителен и настойчив тон, че съм на "около деветнайсет." както тя каза. Изглеждаше ми обедителна в казването. Оставаше да бъде вещица сега и просто щях да се изненадам какво ли не знаеше за мен. Ако бе така щеше да знае, че съм върколак и да спра да се прикривам. Обърнах погледа си към Брук и изчаках да видя дали щеше да ми отговори и по-точно какъв отговор щеше да ми даде на този ми въпрос.

Вещица/Магьосник Брой мнения : 57

Разбра, че съм вещица. Или поне предположи. Знаех си, че не трябваше да бъда толкова убедителна и да познавам годините му. Но какво пък. Не беше обикновен човек. Беше върколак и беше също някакво свръхестествено създание като мен. Нямаше какво да се крия повече. Винаги обмислях ситуациите и сега го направих и знаех, че просто няма нужда да се крия.
- Най - вероятно вече си се досетил. Аз съм вещица. - казах му и го загледах. - Зла и алчна вещица. - засмях се с медения си глас.
Можеше да го приеме за шега, но бях честна с него. Бях зла и алчна и не го отричах.
- А ти си върколак. - казах аз убедително и тогава нещо в джоба на панталоните ми иззвъня.
Извадих телефона си и видях, че имаше нов пост в Клюкарката. Блогът, който ме знаеше до болка и клюкарката, която няма търпение да се изцепя. Телефонът на Картър също иззвъня, което значеше, че и той щеше да прочете новия пост на Клюкарката. А най - интересното ми беше, какво ли пак бе писала за мен. Отворих блога и започнах да чета поста 'и. Беше доста интересен. Само се чудех кои бяха всичките 'и източници, които така ме клюкареха на нея, а тя на целия свят. А предпоследното изречение доста ме заинтересува. ''А доколкото разбрах малката Арчибалд не е единствената, която иска да си отмъсти на Мелани и Дейна.'' - значи и клюкарката знаеше за другите врагове на Мелани и Дейна? О, това се очертаваше да е много интересно.

Върколак Брой мнения : 10

Ето, че и аз се бях оказал прав за нея макар, че не й бях казал, че съм се сетил за това. Просто от въпроса ми се подразбираше какво съм имал предвид. Върколаците и вещиците трудно се различаваха, защото те си бяха хора само дето имаха малко странни способности, особенно вещиците. Те не се различаваха по нищо от хората освен силите. Върколаците малко се ралзличаваха с по топлите си тела, но толквоа.
- Да, върколак съм. - усмихнах се. - Вещица значи... - и и телефоните й на двама ни извъняха едновременно.
Бяхме получили някакво съобщение за нов пост в "Клюкарката". Този блог беше велик. Все нови клюкарски работи излизаха там. Дори си бяха и истина. От както бях тук все четях нещата в него и се оказваха интересни. Сега в него пишеше за Брук. Дори не очаквах да пише това, което бе написано.
- Значи така. Някой те е бил натопил, а? И знаи всъщност си от тук. - погледнах я като прибрах телефона си обратно в джоба на дънките.

Вещица/Магьосник Брой мнения : 57

Усмихнах му се. Е, разкрита бях. Нямаше какво друго да направя. Пък и на кого му пукаше. Бях убедена, че Мелани и Дейна вече бяха прочели поста в блога на Клюкарката и сега най - много са се стресирали още повече, когато са ме видели в блога на Клюкарката отново. Нямах търпение утре да се срещнем. Щях да ги уплаша още повече. А това нямаше дори и да е началото на самото начало. Щяха да си платят за всичко сторено. Дейна и Мелани Блекууд щяха да си платят. Но кой още беше по петите им, освен мен? Трябваше да разбера. Трябваше. Щях да имам съюзник или съюзничка. Не, че сама не можех да ги накарам да си платят, но защо да не го направя двойно? И тогава се сетих и за Картър - върколак. Мелани и Дейна ненавиждаха върколаците, а Картър сигурно ненавиждаше вампирите. Трябваше някак си да го накарам да ми вярва и да бъде от моя страна. Блекууд щяха да си платят задето ме предадоха.
- Да, бях жестоко предадена. - казах му аз. - Виж.. Знам, че след няколко нощи има пълнолуние. И знам, че тогава се превръщаш. Само искам да ти кажа, че съм тук ако ти потрябва нещо. - казах му аз и извадих едно листче и химикалка.
На листчето написах телефонния си номер. Ако имаше нужда от нещо, просто трябваше да ми звънне. Усмихнах му се и му подадох листчето.
- Ето номера ми. Можеш да звъниш когато си поискаш. Особено по време на пълнолуния. - намигнах му. - Чао.
Обърнах се на другата страна и закрачих към града с грациозна походка. Трябваше да се прибера, защото вече ставаше много късно и може би щях да се изкуша да направя нещо, за което можех да попадна в блога.

» Езерото с моста
» Моста в морето