Веднага се озовах на езерото без да се бавя, защото толкова много ми се плуваше, че не можех и да се стърпя. Исках да се разсея с нещо и то веднага. Сестра ми като винаги ми ги наговори едни, че можел някой да се появи и да стане нещо, но това не се бе случвало от много векове насам.
Ето че бях до ръба на езерото вече. Не бе кой знае какво, но поне не бе басейн в къщи. Махнах дрехите си и останах по банският си. След секунда се озовах във водата и започнах да плувам. Езерото беше доста големичко, което ми харесваше много. Щях да плувам дълго време. Не бързах за никъде. Трябваше да се разведря и да изчистя ума си точно сега. Луната бе почнала да се пълни малко по малко и след няколко дена щеше да стане пълнолуние. Сега небето бе ясно, а звездите от тук се виждаха идеално. Гмурнах се под водата доста надълбоко. Останах така известно време. Въздействието на водата върху мен бе върховно. Обожавах това да го правя, когато бях ядосана или объркана и всичко се подреждаше идеално в такива моменти. Усещането, че водата ме бе обгърнала беше върховно точно сега. Нямах намерение да излизам в скоро време от тук.
Така измина доста време, ако не бе минал и час. Излязох от водата най-сетне. Доплувах до ръба и излязох. От червеникавата ми коса се стече една струя вода и капките й се разнесоха по земята. Изтръсках се от водните капчици по тялото ми и изцедих косата си на бързо. Сетих се, че сега точно Дейна бе сама вкъщи и ако някой я надушеше, както тя викаше за мен, щяхме да загазим. Не че ме бе страх, защото тъпите преследвачи бяха малко по-възрастни от нас с някоя година или най-много век. Притеснявах се само да не се появи някой, с който не исках да се занимавам сега. Май водата ме бе накарала да размисля и да се връщам обратно в къщи. Но не щеш ли изненада.
- Блекууд. Не мислеше, че ще ни се изплъзнете, нали?
До болка познат глас се чу зад мен. Обърнах се бавно и очите ми съзряха една голяма и позната фигура. Бе един от преследвачите ни и бе сам. Погледът му се бе забил в мен и ми се усмихваше лукаво.
- Как ни намери, по дяволите? - бях изненадана да го видя толкова скоро при нас.
- Имам си начин. Точно тук ли се скрихте. В това града пълно със свръхестествени същества и работи.
- Мислех, че това ще те забави, Грегор. Но май си ме намерил. - пуснах самодоволна усмивка.
Грегор беше само с 10 години по възрастен от мен което го правеше на 3510 години, но нямаше способности като мен и Дейна, а ние не му бяхме показвали, че имаме такива. Та точно сега ли намери той да ми се яви тук. Какво щях да го правя?
- Нима мислеше, че вечно ще бягате от нас. Моля ти се, не можете да избягате. - той тръгна към мен с бавна походка.
- Не го мисля, а го знам. - усмихнах се лукаво вече и се засилих срещу него като го хванах за гушата и го забих в отсрещното дърво. - Няма скоро да ни гониш. - изръмжах му.
Той на свой ред отскубна ръката ми от гърлото си и ме хвана той като ме обърна и ме заби с все сила в земята.
- Да, скоро няма да ви гоня, защото няма да сте живи. - намръщи се той и от там вече разговорите изчезнаха.
Изритах го и веднага след него тръгнах. Почнахме да се бием. Беше си доста сериозна битка. Ту аз го събарях на земята, ту той мен. Движехме се много бързо и почти движенията ни не се виждаха. По едно време литнах и все сила минах през едно дърво като го счупих и се приземих във водата. След малко излязох, а Грегор ме хвана и ме засили срещу още едно дърво. Минах и през него и се озовах на земята. Признавам, че си го биваше, но не бе толкова изобретателен. Само през дърветата ме хвърляше. Ето, че ми се нахвърли, но улучи земята, а аз минах зад него и го забих този път с лице към земята и го ударих няколко пъти в гръбнака. След което му извъртях ръцете, докато не се чу пукот и от двете. Той ме изрита силно назад. Изпука си ръцете и ги намести като продължихме да се бием. на няколко пъти ме издърпа за косата като се опитах да го хвана за главата и да му я откъсна. Той също се опитваше да ме намушка с един дървен кол и да ме разконцентрира, че да ме убие и го направи, но от това излезе още по лошо за него, не за мен. Излязох извън контрол и направо не можех да повярвам, че след няколко секунди вече го бях убила. Откъснах му главата и го разпарчедисах, като след това изгорих останките му и остана само прах от него. Очите ми бяха станали черни изцяло, а на лицето ми бе изписана една лукава усмивка.
- Я виж ти кой умря първи. - изтупах дрехите си и поех да се прибирам в къщи.
Целите ми дрехи бяха съсипани, накъсани, изцапани с трева и кал, а косата ми на нищо не приличаше. Това излизане извън контрол просто беше някак си неприятно за мен, защото ми източваше силите, но поне убивах тези преследвачи един по един без Дейна да разбира за това.
Индекс 
Заглавие: Езерцето 
