Приемната

Сис оф Шефа Брой мнения : 47

Домъкнах Мелнаи в къщи на бързо след като излязохме от бара. Тази грешка и решението да направя това сега щеше да ме гризе цяла вечност и ако станеше нещо щях да си го припомням и да знам колко съм била грешила в този ден, нощ де. Влязохме в имението и директно в първата близка стая, която се оказа приемната. Сложих Мелани на дивана да полегне, а аз седнах до нея и положих главата й на краката си. Чак сега осъзнах какво бях направила само, за да се позабавляваме малко. Беше някак си ужасно и доста лошо. Само някой да не ни усети, че не сме добре, че тогава става лошо. Имахме големи проблеми с разни типове, който са древни вампири и не могат да умрат по обикновен начин за убиване на вампир. Е и ние със сестра ми не бяхме от малко години вампири. Можеше да се наречем, че и ние бяхме от тез идревни. Но за това и имахме проблеми и то големи. Точно сега нещата се бяха укротили и можехме да си починем малко, но с моите действия всичк осе объркваше.
Ето, че след известно време Мелани се размърда. Отвори очи и се загледа в мен. Взе да се нагига, но не може и легна обратно на краката ми.
- Почивай си Мел. Не се опитвай да ставаш. Извинявай за това. Не знаех, че така ще се получи. - веднага се извиних на сестра си, докато не бе загубиласъзнание пак, ако се случеше де.

ШеФа Брой мнения : 184

Отворих очи и се бях озовала в къщи и лежах на краката на Дейна. Малко трудно се фокусирах, но го направих. взех да се надигам, но ме болеше главата и се върнах обратно. Нищо не помнех след момента преди да отидем да танцуваме с Дей. всичко ми се губеше. Знаех какво се случи, но останалата част и защо съм тук не разбирах.
- Почивай си Мел. Не се опитвай да ставаш. Извинявай за това. Не знаех, че така ще се получи. - сестра ми веднага като ме видя започна да ми се извинява и да казва, че не е искала.
Нищо не казах. Главата ми така пулсираше в момента, че едва след около десетина минути почнах да се оправям и не след дълго бях добре. Седяхме така в приемната и най-накрая се надигнах от скута на сестра си. Точно сега не ми бе до мъмрене. Това щях да го направя утре. Да я смъмря едно хубаво за този й номер.
- Дей! Какво се случи след танца ни? Нищо не помня. - бавно и ясно попитах, като гласът ми бе леко дрезгав, докато се оправи.
Силите ми се върнаха, но замайяването все още седеше. не исках да ставам права, за да не загубя равновесия. Това бе доста стряскащо. Уж съм вампир и то много стар, а нещо ми повлия толкова много.
- След като сврършихме да танцуваме отидохме на бара. Джо ме попита дали искам да танцувам и аз се съгласих. Аз бях поръчала по още едно питие за мен и теб и докато аз танцувах, бармана ги е донесъл и ти си ги изпила и двете чаша с мартини. Като свършихме с Джо те видях, че си го направила и те питах какво си направила. Ти ми каза, че нали съм искала да се забавлявам, Никой не ме спирал и така нататък. И после почна да клюмаш нещо. Едва седеше права и нямаше какво да направя и те прибрах в къщи, Мел. - тя ми разказа накратко най-важното от станалото, но аз не го помнех.
- Аз, съм се държала като теб, когато се напиеш, нали? Не слушам и говоря каквото си искам.
- Не, ти пак си бе ти, но не бе строга.
- Не помня, за това да го приемем така. И нека го забравим. ОК? - веднага на темата за забравяне инак щяхме да го помним дълго време.
- Да, но аз едва ли ще го забравя. - почна Дейна да ми мрънка насреща.
- Ще го забавиш. Нищо не е станало. Не искаш да го правя, нали? - говорех да не си използвам силите върху нея.
Мразех да го правя. Така направих, когато видяхме родителите ни да умират пред нас убити жестоко. Тогава Дейна плачеше ден и нощ и не можеше да си прости, че не ги спасихме, а можехме. Тогава се наложи да използвам силите си и да променя чувствата й към добри и да изтрия този момент и да й вкарам спомен, че те са умрели от естествена смърт след като си тръгнахме от вкъщи. И сега не исках да й променям спомените. Тя го знаеше. Беше толкова болезнено, когато разбере, че съм го направила и иска да разбере истината.
- Мелани...добре ще се опитам да го забравя. - усмихна ми се след това Дейна и ме прегърна.
- Радвам се. - рекох й аз като я стиснах по силно.
Това вече го нямаше. Беше зад гърба ни. Мразех лошите работи. Нараняваха сестра ми, а аз не можех да я гледам наранена.

Сис оф Шефа Брой мнения : 47

Не исках Мелани да го прави отново. Беше толкова болезнено това, да изтрие спомените ми и да ги замени с други, които никога не са се случвли. Разбирах, когато го правеше и това доста ме натъжаваше и ето, защо сега не исках пак да го прави. Не че това бе лошо, което стана, но за мен бе, защото аз го бях направила и малко ми беше гузно и Мелани се бе почувствала зле заради мен. Но не исках сестра м ида прилага силите си върху мен. Беше адски отвратително.
- Ще опитам Мел, ще опитам. - повторих й пак това след като я пуснах вече от прегръдката си.
- Ей, ще отида за нещо безалкохолно. Ти искаш ли? - попитах я.
- Не, благодаря. Нищо не ми се пие след тази вечер. - поклати глава след това.
- Добре след малко се връщам.
Отидох в кухнята и отворих хладилника. Вътре имеше различни видове скове, но не можех да си избера конкретен, защото нямах любим и всики ми харесваха. За това сега се чудех, от кои да си налея. Затворих очи и взех, който ми ппадна. Извадих една малко по голяма чаша и я напълних. Оказа се, че бях взела ябъкла. Брибрах шишето обратно и затворих вратата на хладилника. Върнах се обратно при Мелани в приемната. Тя се бе излегнала на дивана и бе пуснала телевизора на някакъв канал с песни.
- Ще се оправиш, нали? - рекох аз сядайки на дивана.
След това опих от сока си и поставих чашата на масичката.

ШеФа Брой мнения : 184

Никак не ми харесваше това сега. Беше ми замаяно. Все едно не бях се хранила от седмица или две. Изпитвах нужда да си намеря нещо и да се нахраня.
- Да, ще се оправя, Дейна. Спокойно, нищо ми няма.
Прещтраках на следващият канал, защото тези песни вече ми втръсваха и никак не ми допадаше тази, която даваха в момента. Усмихнах се на Дейна като станах права и отидох до прозореца да погледна навън. Бе тъмно, но все пак звездите бяха хубави, доколкото се виждаха от тук. Бе ми се доплувало и щях да го направя. Ако не това какво друго да правех сега. Но нямах намерение да бъде тук. Не исках да плувам в басейните ни, който не бяха толкова дълбоки. Харесвах да отивам до някой езеро и там да се гмуркам и да плувам наволя. бе много по удобно отколкото тук вкъщи. В басейните единствено плувах ако имахме гости или с Дейна, ако искаше.
- Дей, аз ще изляза навън.
- По това време? - възрази ми и веднага ме погледна.
- Да. Нещо против да имаш? - нямах намерение да й слушам точно сега мрънканията след случката, колкото и да я обичах.
- Ам...ако нещо се случи?
- Дейна, моля те. Стига глупости. и какво ще ми се случи. Да ме нападне животно? Я стига, аз ги нападам, не те мен. Излизам и точка. - поклатих глава обръщайки се на другата страна.
Знаех, че бе направила физиономия и би искала да дойде, но тя бе толкова непохватна от както я помня и никога не се справяше, дори да бе силна колкото мен. Все правеше гафове и това я изкарваше извън играта. Отидох до стаята си да си облека един бански под дрехите и да изчезвам навън към някое от езерата и да поплувам малко там на спокойствие.

» Приемната