Спланята за Мелани

ШеФа Брой мнения : 184

След спречкването с Грегор се прибрах директно в къщи. Уверих се ,че никой не е влизал и веднага отидох в банята си. махнах дрехите и се изкъпах набързо даже със студена вода, колкото да премахна калта и зеленото от тревата от мен. Изплакнах си косата също и веднага в стаята си. Потърсих си и облякох някакви дрехи набързо. Не исках да избирам много все пак щях след малко време да си легна да си почина от днешната нощ. Бе станала много дълга. Бях се успокоила вече и очите ми си бяха върнали обратно стария сивкафо-син цвят, който бе така невинен и омайващ. Взех една книга и легнах на леглото си да почета малко безсмислия и след това да мога да си заспя спокойна. Но изведнъж в стаята ми нахълта Дейна с гръм и трясък.
- Така ли се влиза в чужда стая, Дейна? - веднага и се совнах насреща. - Ако човек спи, така ли ще го събух, че да се чуди какво става. Чукай преди да влезеш.
Тя поклати глава и седна веднага до мен с лаптопа си като изглеждаше доста изненадана и стресирана от нещо.
- Казвай какво има? - направо да въпроса си дойдохме.

Сис оф Шефа Брой мнения : 47

Не можех да повярвам на очите си какво бях прочела в един блог. Казвашеше "Клюкарката" и вътре имаше какви ли не неща и се появи нов пост с неочаквано съдържание. Ако бе истина тогава го бахме загазили ужасно много с Мелани. Щом го прочетох веднага се втурнах към стаята на сестра си. Тя тъкмо се бе прибрала от среднощната си разходка както винаги правеше. Не почуках изобщо и влязох с такава сила, че тя даже се стресна.
- Така ли се влиза в чужда стая, Дейна? Ако човек спи, така ли ще го събудиш, че да се чуди какво става. Чукай преди да влзеш.
Аз само й направих физиономия и поклатих глава все едно съм я разбрала и седнах на леглото й с лаптопа в ръце. Трябваше и тя да го види това нещо, че да не ми кажа, че си измислям.
- Казвай какво има? - не се и заваби и секунда повече.
- Погледни това и тогава ме питай какво не става? - обърнах екрана на лаптопа си към сестра си и тя се зачете с поста, който и аз бях прочела и толкова ме уплаши.
Мелани стана още по шокирана и от мен самата като даже почна да чете на глас някой от изреченията, който й вдигнаха адреналина най-много.
- "..Преди малко верните ми източници заснели нещо много интересно на летището в града. по - точно някой. И не кой да е, ами самата Брук Арчибалд..". "...А кой бе виновника Брук да изчезне без следа в Европа? И тук печелят сестрите Блекууд. Пазете се сестрички. Добре знаем на какво е способна Б...", "...А доколкото разбрах малката Арчибалд не е единствената, която иска да си отмасти на Дейна и Мелани..." - гласът на Мелани бе толкова неравномерен сега и така подскачаше на различните изречения.
- Погледна ли и снимката. Точно на летището, Мел. Не мога да повярвам ,че тя се е върнала тук. А аз мислех, че тя няма да се върне никога повече тук или поне не толкова скоро. - аз просто не разбирах, защо се връщаше.
Едва ли щяхме да спим добре със сестра ми тази ниощ. Сигурно и никак нямаше да спим. При такова напрежение спеше ли се. Аз поне нямаше да мога да заспя лесно.

ШеФа Брой мнения : 184

Не вярвах на написаното в този блог. Брук се е върнала в града след година отсъствие. Как намаше да иска да ни отмъсти на мен и Дейна. Та ние бяхме виновничките за нейното напускане на града. Не, че искахме да го направим, а н исе наложи, но това излезе все едно сме я предали. Но то наистина си бе така. Ние я предадохме и сега ще си поснесем последствията със сестра ми.
- Боже, не е за вярване, Дейна. Знаеш ли колко трудно ми бе да се примира с факта, че я натопихме, че да се оттървем ние. И сега тя се връща и това чувство за лошата постъпка се върна и почна да ме яде наново.
Ето, защо бе толкова уплашена сестра ми като влезе, че дори не почука на вратата. Леле, само да не се срещнем с нея сега, че какво щяхме да правим. А дали бе истина този пост? Ако бе някаква подигравка с нас, но та пишеше, че не само Брук ни преследвала. Да, това си бе така, но откъде знаеха и това другото. Този блог ме плашеше до смърт. Ако така се разкриваха разни работи в него просто щеше да стане зле. Сега сигурновсеки знаеше това, че ние с Дейна бяхме виновни за изчезването на Арчибалд от града.
- Махни го моля ти се. Не искам да го виждам пак този пост. Вече ми стана пре достатъчно за днес. - тикнах към Дейна лаптопа и се облегнах на леглото си.
Бях просто гадно изненадана от този факт.

Сис оф Шефа Брой мнения : 47

Затворих капака на лаптопа и го оставих на леглото като легнах до Мелани. Прегърнах я и рекох.
- Знам, Мел. На мен да не мислиш, че ми бе по-лесно. Ти послъга заради мен и от това стана тази работа. Ако питаш мен, аз съм виновната за това.
Така си беше наистина. Аз бях виновната, но Мелани се включи зарад имен в цялата тази работа с Брук. Ние бяхме най-добри приятелки и всичк осе въртеше около нас, но след онази случка всичко се провали и сега никога вече нямаше да станем приятелки отново.
- Виж, колкото ти си виновна толкова и аз съм виновна, Дейна. - рече ми Мелани. - какво трябваше да направя. Ти си ми сестра, Не можех да оставя всичко. Разбери, че колкото и да съм искала да не става така нямаше начин да не стане. И хайде спри да говориш за това. - по мъмри ме малко тя.
Да, знаех, че и тя бе толкова виновна колкото и аз, но аз бях главната виновница за това нещо. Ако се наложеше щях да се изкажа така, че аз самата съм направила това само и само Мелани да не пострада от цялата работа, но тя щеше да направи същото и тогава още по лошо да стане. Не нямаше нужда сега да се скарваме двете, а и трябваше да се наспим. утре сигурно щяхме дасе срещнем с Брук и нещата да литнат до небесата.
- Добре, Мел. Аз ще те оставям. Отивам да се наспя. Направи го и ти. - усмихнах й се бегло взех лаптопа и се изнесох от стаяъта й и отидох в моята.

» Гардеробът на Мелани
» Банята на Мелани