Сладкарница "Суит"

Вампир Брой мнения : 12

Днес ми се бе дояло нещо сладко. И ето ме тук в тази сладкрница. Беше големичка, защото сигурно хората тук ядаха много сладко. Другите заведения и ресторанти бяха по малки, но следкарницата бе огромна. Седнах на една маса с две места, защото с едно нямаше. След малко дойде един келнер и ми даде меню да го прегледам, за да си избера нещо. Нямаше нужда да го гледам толквоа, защото знаех какво точно ми се искаше да ям сега точно. Поставих менюто на масата и се подготвих да кажа каквото исках да кажа. Келнерът дойде веднага след като видя, че съм готова.
- Избрахте ли?
- Да, разбира се. Едно парче шоколадова торта и един млечен шейк.
- Това л ие всичко? - попита за да се увери, а това го мразех, но какво да правя.
- Да. - потвърдих и той се изнесе.
Оставаше и да ме пита "Наистина л ие сам отова?" и щях да го убия на място без да ми мигне окото. Но не исках дастават кървища още от сега.

Ангел Брой мнения : 10

Днес бе хубав ден, но за сам човек не бе интересен. Сега нямах какво да правя и отидох до сладкарницата, която познавах много добре и всеки работещ вътре ме познаваше много добре. Все пак тук съм отраснала и нямаше как да не познавам никой, нали? Влязох исе настаних на една масичка със сепаре. Удобно се нагласих и след малко един от келнерите мина покрай мен, а аз си го познавах добре.
- Здрасти Бек! Обичайното, нали? - усмихна ми се той и дойде към мен.
- Разбира се, Ник. - протегнах ръце и го прегърнах.
- Ей, сегичка идва. - той отиде да ми донесе нещата.
Беше хубаво да имаш такива познати, че да може да не се мъчиш все да четеш менюта и такива работи, а като знаеш нещата и познаваш човек приказваш си с него и всичко си го оправяш бързо. Ето че след малко дойде, но май получи нечие недоволство с това, което направи туко що.

Вампир Брой мнения : 12

Чаках да получа поръчката си, защото бях нечовешки гладна за малко сладко сега. Макари вампир ми се ядеше сладко все пак. Почаках малко и едно момиче влязе всеки я поздравяваше и явно се познаваха. Келнерът, който м ибе взел поръчката отиде при нея и й взе нейната поръчка. Отиде на някъде и донесе първо на нея, а аз чаках вече десет минути и нищо нямах, нито шейка нито тортата. Поне едно от двете да бе донесъл, а той се заговори отново с онова момиче, а това много ме подразни. Изпуснах тежко въздух и му викнах.
- Ей, ти! - добре че нямаше никой и бе рано сутринта, че тогава не знам как щях да уплаша всички. - Колко да си чакам скапана поръчка. Не мислиш ли, че този, който първи си обслужил заслужава първи да си получи поръчката. - погледът м исе заби в него адски сериозно и заплашително.
Той се обърна към мен и така ме изгледа, че май се и стре сира от мен. Не каза и думичка и изчезна на някъде. Обърнах за малко погледа си към това момиче, което бе влязло, защото той й бе обърнал много внимание, от колкото да друг клиент. Ето и че келнерът дойде и ми остави поръчката пред мен.
- И следващият път внимавай. - погледнах го право в очите и той само кимна като се отдалечи и отиде на някъде.

Ангел Брой мнения : 10

- Ауч, това беше грубо. - изказах се след като Ник, сервитьора, се оттегли. - Не мислиш ли ,че беше прекалено груба? Така хората няма да искат да ти помагат. - отпих от капучиното си и погледнах към онова момиче, което беше доста страшничко, защото се бе развикало.
Бях новачка в това, че съм ангел, но вече разпознавах кой какъв е. И определено това момиче беше вампир тук. Така да избухва и да вика по някой за нещо толкова незначително. А може би и самият й характер е такъв. Сега оставаше да серазвика по мен и щеше да стане интересна ситуация, защото може да бях кротка и тиха и да не се месех, но ако някой ми вика ставаше лошо.

Вампир Брой мнения : 12

- Да си гледа работата, а не кой познава и кой не и да се мотае, доакто някой го чака. И не ми давай съвети каква да бъда. Ако искам да съм груба ще съм, ако не искам няма да съм. - почти се развиках срещу нея като се изправих права.
Направо й се озъбих насреща. Погледнах я злобно и след малко седнах на стола си и отпих огромна глъдка от шейка си като започнах да ям торта. Тази малката беше много нахална. Как само се разговаряше без никой да я е питал. Само да речеше нещо да ми се разправя щеше да си навлече ядът ми, който е тежък. А и тя е ангел, а те са такива досадници.
- И още нещо, ангелке. Не се меси в разговорите на хората. Ясно ли ти е? - без да я поглеждах казах и продължих да си се храня с тортата.

Ангел Брой мнения : 10

- Сега и ще се заяждаме ли? - погледнах я.
Май искаше да си се разправяме двете. Може да съм както казах кротка, но много злобна по някога. Не харесвам да споря, но наложи ли се ставам "зла". Щеше да види, че с мен не се излиза на глава. И да вика и да не вика с мен на глава няма да излезе.
Тя все още не ми бе отговорила на въпроса. Май се опитваше да се заяжда наистина. Станах от сапарето изпих капучиното на екс, колкото и топлода бе, оставих чашата на масата и отидох до вампирката. Троснах ръцете си на масата и се подпрях на нея. Прокашлях се малко и след това казах.
- Попитах те нещо. Сега ще се заяждаме ли? - настоях да ми отговори.
Дори да стане нещо лошо исках отговор. Ак осе заяждаме да знам, да не приемам нищо на сериозно, но ако не се заяждаме да знам какво да й кажа, че да почне да се заяжда.

Вампир Брой мнения : 12

Спрях да пия шейка си и се обърнах към ангелката, която се бе подпряла на масата ми преди малко и бе стоварила ръцете си толквоа силно, че вилицата ми падна в скута ми. Май не бе схванала намека да спре, защото щеше да стане лошо. Защо почваше да се заяжда тя с мен и ме пита дали се заяждам аз. Надигнах поглед нагоре и й казах.
- Виж кой първи се заяжда и после ми говори, нефилимке. А сега се разкарай от масата ми.
Направих й жест с ръка да се разкара веднага че ми пречи, но тя не се махна. Седеше си пред мен с подпряни ръце на масата. Нямах намерение сега да се бия с някой дори това да е тази ангелка, която беше вече досадна.
- Не разбра ли какво ти казах? Разкара й се от масата и си върви на мястото. Не искаш да пострадаш. - наведох се и взех вилицата си от скута си, където се бе намерила преди малко.
Май искашеискаше да й се случи случка. Ако след няколко секунди не се махнеше щеше да види на какво съм способна.

Ангел Брой мнения : 10

Ха, за каква се мислеше. Да не й бях някоя простачка, че така лесно да ме разкара и да се спра без да си изясним нещата. Нямаше начин да ме убеди да седна. Сега щеше да види тя. Имах силата да убеждава мвсеки независимо какъв е и да му въздействам така, че да си мисли и да прави така като аз бих искала. Погледнах я в очите и използвах силата си като й казах.
- Виж какво. Няма да сядам, а ти ще м исе извиниш, че така ми се развика преди малко. По правилно е така. - погледът ми бе настоятелен, а силата ми внушаваше убеждението и оставаше тя сега да се съгласи с мен.
Да не бях слаба. Това че знаех едва от година за това каква съм не значеше, че не съм знаела и преди това, че имам сили и че съм различна и че не съм ги била използвала. Усмихнах се доволно и изчаках да стане мойто.

Вампир Брой мнения : 12

- Моля? - възразих като погледът ми бе забит в нейният.
Усещах някакво въздействие идващо от към ангелката. Може би се опитваше да ме накара да направя нещо и то точно това, което каза. Усещах как след малко щях да се раздрънкам, че съжалявам, а не исках. Пред итова да се случи се сетих нещо. Протегнах ръка и хванах нефилимката за ръката и след секудна произведих от повърхността на кожата си електричество. Това така я разтресе, че тя загуби концентрацията си и веднага се отдръпна от масата ми и се хвана за ръката.
Усмихнах се лукаво.
- Не се опитвай да ме убедиш да стане на твоето, нефилимке. Явно си нова в това и не разбираш, че няма да стане толкова лесно над някой по възрастен от теб, който има прекалено много опит в това. - присвих леко очи и я погледнах с един леко пронизващ поглед. - Ако исках до сега да те бях накарала да седнеш и да си останеш там, но точно сега съм в почивка и не искам да се занимавам с нищожества като теб.
Забодох поредното парче торта и почнах сладко да си похапвам. Подсмихна се малко като веднага чух думите й...

Ангел Брой мнения : 10

- Нищожество ли? Не ме занасяй. Не аз, а ти си такова.
Разтривах ръката си от тока, който ме прониза преди малко. Значи тя можеше да манипулира и да създава електричество. Това беше опасна сила, а болката за мен не бе хубава. Не можех да търпя дълго на болка и ако се наложеше да се бия с някой или да правя нещо, което е свързано с болка често се оказвах аз първата отказала се.
А думите ми, явно бяха привлекли вниманието й преди малко.
- Всеки, който тръгне да обижда някой друг значи самият той е такъв. Не мислиш ли така?
Подпрях се на отсрещната маса като скръстих ръце пред гърдите си. Не разбирах какъв театър се опитваше да ми играе. Личеше си, че тази вампирка бе от онези, които убиваха всеки препречил им пътя ей така без нищо или само, за да попитат колко е часа или да завържат разговор.

Вампир Брой мнения : 12

- Как смееш все още да се разговаряш? Казах ти, че ще съжаляваш, ако продължиш да се заяждаш с мен. - изядох последното си парче торта и оставих вилицата в чинията.
Взех и си изпих шейка на екс, за да не остава нищо, което си бях поръчала. Изправих се от стола и точно, докато нямаше никой със бърза скорост хванах за връта ангелката и я забих в стената със все сила. Тя изстена от болката, която изпитя в този момент.
- Не се шегувам. Когато кажа нещо го изпълнявам, а преди малко ти казах, че ще пострадаш, ако не се разкараш и не спреш да се заяждаш. - очите ми, който бяха толкова светло сини странаха червени, а усмивката ми бе станала зловеща.
Хватката ми около врата на нефилимката стана още по силен от преди малко и я натиснах към бетона на стената още по-силно. Зъбите ми се показаха чак и бях готова да я убия на място, но бяхме в сладкарница все пак и не исках да рискувам. Пуснах електричество по ръката си, с която я държах. След малко го усилих даже.
Обещах й че ще пострада от мен, ако не се мяхне и така и стана. Винаги изпълнявах обещанията си каквито и да са те.

Ангел Брой мнения : 10

Не се шегуваше тая вампирка. Така ме тресна в стената, че ако не бях на половина ангел да си бях умпряла вече. Беше прекалено силна за мен, а и щом не можех да й подействам с убеждението как си мислех, че ще я надвия по някакъв начин. Това си бе чисто самоубийство. Но аз си бях такава - самоубийствена от малка. Уж кротка и спокойна никой не подозира, че можеш да направиш нещо и хоп някой път стане нещо и то ти си виновен, кроткия. И така. Сега сама си бях виновна за това, което направих. Подразних я, защото аз се издразних и я предизвиках.
Болката беше нечовешка просто и мислите ми се разсейваха постоянно. А този ток, кой протече през тялото ми и все още протичаше беше убиййствен, ако се надявах та да спре скоро нямаше да стане. Трябваше да направя усилие да се измъкна и да не стане по лошо. Но какво по лошо от това. Аз вече си изпросих боя. Колкото и да болеше хванах ръцете й с моите токът беше както казах убийствен направо, но се опитах да махна ръцете й от мен.
- Пус-ни...ме! - казах през зъби аз като я ритнах със все сила в капачката и след това я избутах с два крака и някак си се измъкнах с триста зора от нея.
Цялата бях настрихната от това електричество вече. Не можех да се мърдам като нормалните хора. Направих няколко крачки и залитнах веднага. След малко без да му мисля изтичах колкото можех и излязох от сладкарницата навън и тръгнах из улицата на някъде.