Бар "Зафрио"

Сис оф Шефа Брой мнения : 47

Днес се отделих от Мелани за секунда и се озовах в един бар. Знаех какво става като се напия. Просто лошо, много лошо ставаше, но аз не исках да се напивам. Просто исках малко да се позабавлявам. Седнах на бара и кръстосах крата си. Бармана дойде към мен и ме загледа.
- Какво ще бъде госпожице?
Аз се позамислих малко, защото не исках да се напивам. Ако се напиех поне малко щеше да стане лошо за мен, не за някой друг. И го знаех много добре.
- Ами нека да бъде едно мартини с две маслинки, ако може. - смигнах му аз.
- Разбира се, че може. - и той ми смигна като веднага сложи една чаша пред мен и наля малртинито набоди две маслинки и ги сложи като тикна чашата пред мен. - Заповядайте и нека бъде от бара това. - и пак ми намигна.
- Благодаря. - рекох аз и леко се извъртях като се огледах наоколо.
Имах такова магнетично излъчване, но нямах намерение да се забивам с бармана. Исках някой друг, някой като мен, а не обикновен човек.

Вампир Брой мнения : 8

Тежка вечер се очертаваше още от сега. Сам човек в бар пълен с красиви момичета. Точно това бе за мен. Усмихнах си се лекичко като веднага отидох на бара. Там имаше една русокоска. Беше доста сладка на пръв поглед. Повиках бармана и си поръчах както обикновенно.
- Едно уиски с повечко лед.
След малко бармана дойде и ми го донесе. Извадих парите и му ги дадох, а той си пое другите работи тук. Погледът ми бе привлечен от младата дама. Харесваше ми доста. Отидох към нея и се спрях на сантиметри.
- Оглеждаме се, а? Дали ще намериш това, кеото търсиш? - подпрях се на бара.
Тя се обърна към мен. Отпи от питието си малко и ме погледна.

Сис оф Шефа Брой мнения : 47

Някой ме заговори. Някакво момче. Бе сладък признавам. Но не бе точно мой тип, но поне ставаше от повечето в този бар.
- Да, оглеждаме се за сладури като теб. И намерих един сега. - рекох му и пак отпих от мартинито. - Дейна Блекууд. Приятно ми е. - протегнах ръка към него.
Той ми се усмихна и подаде неговата и пое моята. Здрависахме се бързо и момчето също се представи.
- Джоузеф ла Санта. А за мен бе удоволствие да се запознаем. - какви ласкателства само изказваше.
Малко не ми харесваха толкова да ме лаксаят, но щом съм център на внимание не ме бъркаше. Нали се бе заплеснал по мен, а не по някоя друга. Бе добре. Изпих мартинито на екс, за да може да той да ми поръча нещо, каквото той реши. Бях настроена позитивно сега.
- Е, какво търсим тук? Някаква забава ли? - сложих празната чаша на плота.

Вампир Брой мнения : 8

Видях че изпи нарочно питието си, че да привлече вниманието ми повече и да й поръчам нещо.
- Е, какво търсим тук? Някаква забава ли? - и веднага след това последва въпрос.
Е, компанията ми за тази вечер май беше уредена бързо и лесно без много да му мисля, коя дама да повикам или да омая, че да дойде с мен. Опитвах се да бъда сваляч, но малко не ставаше. Но сега се получи или пък бях случил на момиче.
- Може да се каже. И не само. Компания за вечерта търсим също. За забавата в бара имах впредвид. Да не си помислиш нещо друго. - какви ги наговорих сега пък аз и тя най-вероятно да си помисли точно това, от което я отказах да мисли.
Щтракнах с пръсти и бармана се появи тук.
- Какво ще желаете? - попита той.
- Още едно за гопосжицата. - рекох му а той веднага наля питие на дамата и й го поднесе.

ШеФа Брой мнения : 184

Проследих Мелани до някакъв бар. Не бе разумно да я пускам сама, защото знаех какво щеше да направи.
- Ъ...ън. Госпожицата няма да пие повече. Едно й стига. - появявайки се между Дейна и това момче, рекох като хванах чашата, която бармана тикна към сестра ми.
Обърнах се към младежа и му се усмихнах като казах.
- Наздраве. - и изпих мартинито на екс и маслинката също язядох. - Но на мен ще ми бъде добре да пийна едно. - и веднага чух мрънкането на сестра си.
Никак не й бе харесало, че се бях появила тук.
- Мелани Блекууд. Защо постоянно ми разваляш хубавите моменти? - изпусна малко въздух тя.
Ах, как се радвах да я чувам като ми мрънка. Но тя ставаше не контрилируема, когато е пила дори няколко питиета без да се е напила наистина и ставаха едни каши. А точно сега не исках да оправям кашите й. Усмихнах се глупаво и се завъртях към сестричката си.
- Дей, знаеш какво става. И знаеш за какво говоря. Успя да избягаш от мен, но сега съм тук. Така, че би ли ни запознала с господина... - обърнах се към момчето и после пак към Дейна. - ...отсреща. - като вдигнах леко вежда.
Облегнах се на плота между тях като седях с глупавата усмивка все още.

Сис оф Шефа Брой мнения : 47

Вирнах нос самодоволно аз нагоре като измрънках на Мелани. Как само ми се месеше? Кой я бе викал тук да ме наглежда? Естествено, че знаех какво става като опитам от алкохола малко в повече. Но това беше толкова нагло от нейна страна. Вдигнах ръка, за да я избутам от плота, че да й го върна, но ударих една от празните чаши и тя падна и се счупи. Разхварчаха се малки парченца стъкло около нас.
- Опа. - рекох само, а това Мелани най-го мразеше.
- Опа ли? Дейна!! - веднага се мръдна сестра ми се намръщи.
Поне успях да й махна глупавата усмивка от личицето. Не й отиваше да се прави на зла. Е тя си казваше истината винаги и това пак я правеше до някъде зла. Бармана веднага дойде и видя какво стана и рече.
- Кой ще плати чашата? - ни огледа двете.
- Тя! - посочих я преди да ме бе изпортила на бармана.
Мелани така ме изгледа, че направи онази физиономия с присвитите очи и си знаех, че щях да си платя за това туко що. Щеше да ме накара да си платя и то жестоко после.
- Колко ви дължи? - попитах го.
- 30 лева. - веднага ми каза бармана, с който се познавахме по принцип.
- Моля?! А, не. Дейна. - Мелани искаше да отрече и да ме накара аз да платя, но нямаше да стане.
- Плащай, Мел. - направих й умилителна физиономия и я загледах с един влажен поглед.
Тя извъртя очи и извади парите и ги даде на бармана. Той излезе изад плота и измете счупенето и продължи работа след това. Обърнах се към Джоузеф и му се усмихнах леко дяволито.
- Мел, нали искаше да ви запозная. Запознайте се. Сестра ми това е Джоузеф, Джо това е сестра ми Мелани. - представих го, но точно сега на Мел й бе много гадно заради случката преди малко.

Вампир Брой мнения : 8

Леле каква случка само и какъв театър ми се разигра пред очите. От някъде се появи някакво момиче, което се оказа сестра на Дейна, с кяото туко що се запознах. После Дейна счупи една чаша и накарасестра си да плати за това и то само как стна. бетолкова смешно, но и забавно. Тя ни представи едни на други. Сестра й беше май по хубава, но Дейна пък беше по забавната както виждах и сам.
- Значи имаш сестра, Дейна. Коя от двете ви е по голямата?
Полюбопитствах аз и най-сетне отпих няколко глъдки от уискито се, чиито лед се бе разтопил почти напълно.

ШеФа Брой мнения : 184

Ах, как щеше да съжалява вкъщи Дейна. Само да се приберяхме от тук. Всеки път ми прави номера в бар, когато сме и особено ако бе пила една чаша от най-слабото питие. Пиенето никак не и понасяше, дори да е вампир, което е много учудващо като се има на предвид, че вампирите не се напиват. Но тя не траеше на пиене никак. Когато е пила малко не бе пияна, но почваше да става не контролируема и да върши разни работи като сега. Всякакви щуротии, който после помнеше естествено, но са и забавни много. Малко детински се държеше, но когато се напиеше истински ставаше лошо. Тогава тя дори не знае какво прави и не помни нищо от ставалото. Сега поне знае какви ги върши, но ми правеше на против.
Джоузеф, ако не се лъжа попита, коя била по голяма, а моя отговор бе много хубав.
- Тази, която ту ко що каза на сестра си, че е време да се махаме от тук.
Погледът ми се заби в Дейна и ако не тръгнеше до няколко минути тя знаеше колко лоша ставах аз и нямаше да я оставя намира. Щях да я направя на луда със способностите си. Щеше да се види в чудо с мен. Бе гадно да ги прилагам над нея, но като не ме слушаше нямаше как да не го правя.
- Дейна тръгвай веднага или не отговарям. - бях съвсем сериозна и ако не го направеше в скоро време щях да я принудя да го направи.

Сис оф Шефа Брой мнения : 47

Ау, просто ме оплаши с тези заплахи. Никога не можех да се забавлявам без сестра ми да се натресе на глават ми и да ми прави забележки или да ме кара да се прибирам. Ужас просто. Защо не си остане вкъщи натопло поне за малко. Но щом е тук щях да я накарам да се забвлява.
- Мелани, отпусни се де. Не бъди толкова скована заради една чаша. Видя ли ,че нещата се оправиха. Хайде пийни едно. - и се обърнах към бармана. - Ей, донеси още две мартинита. - и му смигнах хитро.
Той се усмихна леко. Разбра, че не е било нарочно онова с чашата. И наистина онова с чаша не бе нарочно, а бе за забаламосване на сестра ми. А и на мен не би отказал бармана. Все пак ме харесваше. Ето след малко ги донесе и ги остави на плота. Нищо не каза и ми смигна и той. Знаехме се с него отдавна. Стари познати бяхме. Знаех какво бе сторил, все пак това с намигването го бяхме правили много пъти. Усмихнах се и взех двете чаши и подадох едната на Мел.
- Ето взе ми я. - тикнах я към нея.
Тя я тикна към мен. И ми направи физиономия, която ме предупреждаваше да тръгвам или щеше да ме изхвърли от тук насила както каза, с принуда.
- Мел не бъди такава сърдитка. Взе ми я. - но тя не й не. - Добре изпиваме тези двете и тръгвам. ОК? Само я вземи. - молех я толквоа много само за една чаша мартини.
Когато бе сърдита бе лошо да се говори с нея. Нямате си и на представа колко инатлива бе и настоятелна, но бе чувствителна и ако някоя я наранеше щеше да стада много, за това се опитвах да не го правя.

Вампир Брой мнения : 8

Ауч. Май не улучих подходящ момент да се обадя, но какво толквоа. Разбрах, коя е по-голямата, нали. Дейна и бармана нещо си смигаха до преди малко. Нещо май си бяха наумили. Тя така отчаяно молеше Мелани да вземе мартинито и да пият по едно. Какво ли си бе наумила? Не, че я познавах, но ми изглеждаше доста хитра личност.
- Наздраве, момичета. - рекох им и направихме наздравица с Дейна. - Двете сте много интересни личности да знаете. - рекох им и отпих от уискито си.
Трябваше да призная, че ако търсех наистина такава компания за вечерта нямаше да успея да я намеря колкото и упорито да я търсех наоколо. иТя двете хем забавни и хем красиви и приказливи. Супер си беше.
- Защо не вземеш чашата, Мелани. Какво толкова? Само една чашка мартини. - усмихнах й се, но тя бе доста сърдита май.

ШеФа Брой мнения : 184

- Теб някой да те е питал за мнението ти... Джоузеф. - веднага му отвърнах на секундата.
Защо се месеше сега пък и той. Да не искаше да остане без спомени завинаги и да се чуди, кой е и какво търси в този бар. Май не. Погледът ми ме настоятелен и нямаше да спра да гледам Дейна така.
- Тръгвай, не се офлянквай. Чу ме и преди малко. - сърдитият ми тон се разнесе.
Бях й сърдита. Колкото и весела да бях отначало сега тя с онази чаша напълно ме съсипа. Вместо да каже, че е тя и аз пак щях да я платя и да се изясним и можеше да останем тя излъга, а аз мразя лъжите. Ами щом лъже няма да бъде на нейната.
- Моля те, Мел. Само тази чашка и аз също и тръгваме. ОК? - молеше ми се Дейна от вс сърце да го направя.
- Не. Тръгвай казах вече за кой път.
- Хайде, Мели. Само тази. Поне да са по две питиета. Няма да сме идвали за по едно. Смешно е.
Как да й откажа като така ми се молеше. Това така ми повлия, че нямаше накъде. Колкото и строга да бях за сестра си правех изключения винаги. Ако бе друг нямаше да стане нищо от неговото молене зависи за какво ще се моли де.
- Добре, добре само не ме наричай Мели отново. - взех чашата от нея. - Наздраве. - казах им и на двамата и отпих една голяма глътка и чашата почти свърши.
Имаше малко странен вкус това мартини. Не бе като предното. Да не би да имаше нещо различно в него. Не схванах какво бе докато не почнах да се разлигавям тук.
- Дейна убих те като се приберем и това ми мине. - рекох й с все усмивка на лицето и почти щях да се разсмея.
Някак си бе сложила някакви хапчета в мартинито и сега се държах като нея - детински.

Сис оф Шефа Брой мнения : 47

Когато Мел каза "Наздраве!" двамата с Джо отпихме също от питиетата си, но нейното бе по странно от нашите. Само с поглед се бяхме разбрали с бармана какво да прави за чашата на сестра ми. Сега тя се отпусна и показа, че може да бъде купонджийка. Тя си такава, н осе криеше, за да не показва чувствата си и за да се държи добре и да не лъже и да не направи грешки, които няма никога да си прости. Но й бе нужно малко разпускане.
- Добре, Мел. Искате ли да танцуваме? - попитах и двамата.
Така ми се бе дотанцувало сега. Просто се чудех как да седя на едно място. А и песента бе толкова примамваща, че тялото ти само би подскочило да танцува ако ти не се държеше на едно място сега. Сестра ми се усмихна с една лигава усмивка и рече.
- Добре, но без да ми правиш номерца. - личеше си, че не бе отпусната напълно, но поне се съгласи да останем малко по-дълго тук.
Обожавах да танцувам и точно сега тялото ми не се спираше оставих чашата с мартинито на бара и дръпнах Мелани на дансинга. Сестра ми също танцуваше добре и все пак й се налагаше да го прави. Да танцува. Така й бе работата. Бяха я накарали насила да гоправи, защото те искаха мен, но тя се застъпи, за да ни оставят живи и вечер си имапе работа доста солидна.
Дори не бяхме чули отговора на Джо, който остана на бара. Ние двете така се заиграхме на песента, че всички около нас изглеждаха толкова неумели да правят движения. Изведнъж всички спряха да танцуват и се загледаха в мен и Мелани даже да не кажа само в сестра ми. Толкова умело използвахме всичките си знания за танците и движениата, че хората се изумяваха със всяка секунда от нас двете. Но жалко, че единственият начин да накарам Мел да затанцува по този начин с мен бе да сложа нещо в питието й и така та да се отпусне както трябва. Погледите се събираха ли събираха. Влизаха нови хора и да видят какво става там. И така докато песента не свърши, а тя си бе дългичка сигурно 6 минити да бе. Щом спрях ме да танцуваме се чуха бурни аплодисменти за нас двете.
- Благодаря. - казахме едновременно с Мел и отидохме на бара отново при Джо.
Поизпих си питието, защото така бях ожадняла след танца, че можех и още да изпия но обещах на Мел.

Вампир Брой мнения : 8

Не бях казал и думичка по въпроса и двете изхвърчаха на дансинга. Такива движения не бях виждал. Толкова добри бяха, че всички замряха и им се възхищаваха. Двете бяхан евероятни. Щом дойдоха до бара обратно се обадин най-сетна пак и аз.
- Уау. Бяхте...изумителни. Страхотни сте.
- Благодаря, Джо. - Дейна веданаг ми отвърна. - Ей, още две. - викн тя на бармана изведнъж.
Май че, в скоро време щях тотално да си падна по дейна. Бе толквоа забавна колкото до сестра й която също може би бе забавна, но само ако какво е в случая бе пила инак си е доста сериозна личност. Все още имах уиски в чашата. Отпих няколко глъдки пак.
- Дейна един танц с мен? - попитах я аз, защото преди малко не можех да отговоря и нямаше начин да се намеся и аз да танцувам.

ШеФа Брой мнения : 184

Щях да я убия като се приберем. Не буквално де. Нямах намерение да се правя на интересна пред целия бар, но Дейна, как да й откажеш като ти се моли толкова отчаяно. Не разбирах, но не можех да отказвам на сестра си. Ако кажа нещо и тя не го направи отначало след това няма оттървяне от нея да вършиш нещо друго. И особено в някое заведение като бар например.
Джо покани на танц Дейна и тя естествено прие без да му мисли толкова. Отидоха да танцуват. Аз останах на бара. бармана доне се двете питиета, който Дей ни поръча, но тъй като сега не бях на себе си дори не се усетих, че едното е за мен, а другото нейното. Докато тя бе на дансинга с Джо взех, че изпих едното питие на екс, а другото малко по малко изпивах. Ето, че те се върнаха след танца.
- Мел!? - леко въпросително ми рече сестра ми.
- Даааа.... - погледнах я с някакъв полузатворен поглед и се изказах все едно не бях спала повче от три дена.
- Какво правиш? Изпила си и двете чаши с мартини.
- Дааа.. и..? - просто не можех повече да говоря и направо мънках под носа си.
- На мен не ми даваш да пия толкова, а ти какво правиш? - стана сериозна Дейна, но на мен не ми бе до тези работи точно сега.
- Че кой те спира да не пиеш. Хайде сега аз съм ти виновна. - измрънках й аз насреща и повиках бармана, за да му поръчам още едно питие.
Така ми се бе допило сега точно. Точно сега ли намери Дейна да е заяжда с мен. Нали искаше купон Сега го получаваше, а бе тръгнала да се заяжда с мен.

Сис оф Шефа Брой мнения : 47

Май Тод, бармана, бе прекалил с прахчето, което бе сложил в питието на Мелани. Тя сякаш се бе напила само от първата чаша, а сега и тези двете бе изпила. Как нещата се преобърнаха наобратно. Тя бе отговорната и сдържаната и добра в измъкванията в гадни ситуации, а аз избухлива, чувствитела и непохватна. Налагаше м исе да бъда сериозната сега аз и да ни измъкна от тази кофти ситуация. Бармана дойде и Мелнаи почна да изрежда някакво питие, но така си увъртя приказките, че не каза едно а поне три.
- Не, тя няма да пие повече. Дай сметката, тръгваме си. - първо изгледах сестра си и след малко се обърнах към Тод, който бе зад бара.
- Добре. - кимна ми той и отиде да донесе сметката.
Мелани не бе доволна от мен и то никак. Май й се изкаше още даседи, но едва седеше права сега. трябваше да я закарам в нас час по скоро и да се оправи. Нямаше а е трудно. През целия път щеше да ми се дърпа. И друг път бе ставало това, но тя не бе в такова състояние.
- Заповядай. - подаде м исметката бармана.
Взех я погледнах колко трябваше да палтя и оставих с малко отгоре за бакшиш. Обърнах се към Джоузеф, който си бе изпил питието и се бе загледал към нас.
- Ще ни извиниш, но точно сега... - посочих сестра си, която едва не бе паднала на пода. - ...не става да седим още.
- Няма проблем. Нали ще се видим пак? - попита ме той преди да се махнем с Мел.
- Да, разбира се и чао. - казах набързичко и грабнах сестра си да излизаме.
Мелани бе в такова състояние, че едва гледаше. Нямаше да е проблем да се приберем, но след като се оправи от това щеше да бъде проблема за мен. Щях да си понеса последствията от това. Ако не я бях накарала да изпива тази чаша може би нещата щяха да са добре и да останем в бара и за по дълго от сега. Едва успях да излеза без да създавам внимание.