Кафетерия

Вещица/Магьосник Брой мнения : 57

Днес беше нов ден. Имах толкова много работа за вършене и едно от тях бе да се запозная с бъдещата ми съюзничка. Не, че сама не можех да се справя с сестрите Дейна и Мелани Блекууд, но защо ако им съсипвах живота, да не им го съсипвах двойно. Пък и щях да си имам силна вампирка като съюзничка. Сега знаех, че всичко щеше да е идеално и Блекууд наистина щяха да страдат. Но трябваше най - напред да убедя тази вампирка да се съюзи с мен.
Излязох от имението ми и се запътих към кафетерията. Според заклинанието, което направих за да я открия и да се свържа с нея, тя трябваше да е тук. Бях се облякла добре, защото времето беше ветровито и може би щеше
да стане по - студено. Усмихвайки се влязох в кафетерията и се огледах.
Забелязах момичето - вампирката, която мразеше Блекууд като мен. Мислех,
че наистина щеше да се заинтересова от предложението което имах за нея.
А ако не се съгласи - тя губеше, защото отказваше да съсипем Блекууд, а предполагам това е искала от доста дълго време.
- Може ли да седна? Да, разбира се.
Седнах на стола до нея, като въобще не ми пукаше от мнението 'и. Не ми пукаше дали щеше да ми даде или не. Бях дошла тук само и единствено по бизнес и не ми беше до спорене. Освен ако не поспорим с нея за Блекууд.
- Така. - казах аз и погледнах към нея. - Спенс, ако мога да те наричам
така, ще ми бъдеш ли съюзничка в унищожаването на Мелани и Дейна Блекууд.
Нямаше да увъртам. Бях дошла само с една единствена цел и това беше някак си да я привлека към моя страна. А това щеше да стане много скоро, защото знаех колко много Спенсър мразеше сестрите Блекууд. Бях си направила проучването и знаех с кого си имам работа. Привлякох вниманието на Спенсър след като споменах ''унищожим'' и ''сестрите Блекууд''. От тук надолу щеше да бъде много по - лесно, веднъж привлякох ли 'и вниманието.

Вампир Брой мнения : 12

Проследих следите на двете Блекууд чак до този град и от доста време бях тук, но не можех да ги засека. Исках да ги намеря, но точно сега не правех никакво усилие да ги търся. Ако ги намерех щяха да умрат веднага и забавата нямаше да я има. А аз така исках да се забавлявам като ги мъча или нещо такова.
За мое щастие или пък не, някакво момиче се появи до мен от някъде и направо ми заговори какво искаше от мен да направим.
- Спенс, ако мога да те наричам така, ще ми бъдеш ли съюзничка в унищожаването на Мелани и Дейна Блекууд. - думите й ме заинтересоваха доста.
Все пак тя спомена за Блекууд, а нямаше как да не й обърна внимание при това. Явно на тази вещица, веднага рабрах каква е, й бяха направили нещо тея двете и тя искаше да им отмасти жестоко, че чак да ги унищожи. Хубаво още един враг.
- Хубава идея даваш и мисля да я приема, но само едно ще ти кажа. Ще бъдем съюжнички, ноне се съобразявам с никой не зависимо какъв ми е. ОК. Ще си помагаме в унищожението им, но внимавай какви са ти действията, защото както казах не се съобразявам с никой.
Изпих питието си, което имах и поръчах още едно кафе, защото едно ми бе прекалено малко. Съюзник срещу Блекууд. Хубаво тъкмо малко допълнителна помощ не бе излишна тук. Но те двете бяха някак си различни от другите вампири, които бях прследвала и убивала. Но сега вече нямаше да се измъкнат и да бягат вечно, бях ги намерила и сега нямаше оттървяне.

Вещица/Магьосник Брой мнения : 57

Няма да се съобразява друг път. Ако искаше Блекууд да си платят за всичко сторено, щеше да се съобразява както с мен, така и с тях и всички останали. Щяхме хубаво да си поговорим със Спенсър и всичко щеше да е наред. А след това да измислим и съвършения план и всичко щеше да е просто идеално. Затова си поръчах и аз едно кафе. Сега хубаво щяхме да си поговорим със новата ми съюзничка.
- Виж какво, ако искаш Блекууд да си получат заслуженото и вечно да страдат, трябва да се съобразяваш само и единствено с МЕН. И аз не бих се съобразявала с никого и бих си унищожила веднага щом ги срещна. Но къде му е забавното на това? Искам те да страдат. Така, както аз страдах заради тях. Така, както и ти си страдала, предполагам. И като съюзнички мисля, че двете с теб трябва да си поговорим. - казах 'и аз и тогава ми донесоха кафето.
Отпих от него и го оставих на масата, опирайки се с ръце на нея и гледайки към Спенсър. Ако щяхме да бъдем съюзнички, трябваше да имаме един дълъг разговор.
- Като за начало - Какво са ти сторили тези кучки? - попитах я аз.
Трябваше да знам какво точно да 'и сторили моите ''най - добри приятелки''. След това щяхме да измислим идеалния план, и после аз да си направя план Б. След това план В, Г и така до края на азбуката. Но нямаше да се стига до там, бас ловях.

Вампир Брой мнения : 12

Това момиче бе много упорито. Май не разбираше, че не се съобразявам с никой, но както каза и тя не би се съобразявала. Ах, каква тъпотия да се съобразявам с някой. И какво иска да ги мъчим и да страдат вечно. Аз исках да ги убия както те направиха на любимият ми човек. Надигнах вежда изпуснах въздух тежко и рекох.
- Добре, ще се сработим двете и ЩЕ СЕ опитам да се съобразявам с теб. - облегнах се на облегалката на стола.
Да, имах съюзничка вече. Значи предпочитах сама да ги убия, а не да ги измъчвам, защото тъпата Мелани бе доста корава и не се поддаваше на мъчения, защото я бях мъчила веднъж толквоа много, че за малко тя да ме убие вместо аз нея. Нямах намерение да споря сега, защото това момиче като гледам имаше почти същия характер като моя и споренето щеше да бъде безполезно.
- Тези кучки убиха любимият ми и избяха най-подло. Преследвам ги вече ако мога да кажа около 3300 години и просто се измъкват и с всяка година вампирите пратени по тях намаляват. Ето, че снощи още един вампир, който бе по петите им е бил убит. - отговорих на въпроса й най-накрая.
Кафетата ни пристистигнаха и аз изпих половината от своето си. Щом са тук двете Блекууд щяха да си платят веднъж за винаги за стореното им.
- А на теб какво са ти направили Арчибалд, че ги искаш да страдат?
И аз трябваше да зная, че да се сработим както трябва с нея. Така се печелеха съюзници и се унищожаваха врагове.

Вещица/Магьосник Брой мнения : 57

- Какво са ми направили ли? - повторих инстинктивно въпроса, докато всичко минаваше през главата ми.
Онази случка, моментите от нея започнаха бавно да се заповтарят в главата ми, а аз гледах към една точка право напред.
- С тях бяхме най - добри приятелки. Винаги съм се опитвала да ги направя забележими, да ги защитя от каквото и да било, независимо дали е свръхестествено или не, защото си мислех, че са различни от другите. Но явно съм сгрешила. Накрая ме предадоха по най - подлия начин, забравяйки всичко, което съм вършила за тях, като не осъзнаваха къде ме пращат. - говорих с плътен глас, като нито мигах, нито обръщах внимание на шума около мен в кафетерията.
Бързо се осъзнах. Разклатих малко глава и премигнах няколко пъти. Взе кафето си в ръце, отпи от него и го остави обратно на масата, отървавайки се от всички мисли. Точно в този момент по лицето ми се разля една подла усмивчица.
- Те доста неща си споделяха с мен. Най - много Дейна. Знам всяка една тяхна тайна, а те миличките - нищо не знаят за мен. Все пак не съм толкова тъпа, че да споделям толкова много и толкова лично, дори и на най - добрата си приятелка. Копунясвахме от зори до зори и не спирахме. До една нощ страшно много се обърка и решиха да хвърлят вината на мен. Арестуваха ме и ако не беше баща ми да ме измъкне от там най - вероятно щях да седя с години.. - Обърна погледа си към Спенсър. - Но точно там направиха голяма грешка и сеща ще си платят.
Това съюзничество със Спенсър щеше да ми дойде от полза. А и не исках да ги мъча чак толкова. Просто исках да с платят за всичко сторено. Не само на мен ами и на всички останали, които са измамили или предали. Исках да си платят и в най - скоро време щяха да го направят. Ако аз не ги накарах да съжаляват за това, че са ме предали, а и не само мен нямаше кой друг да бъде.